За родителите

1. ОБУЧЕНИЕ И ПОДПОМАГАНЕ

Екипът  на РЦПППО- Силистра има постоянен стремеж да подпомага, както родителите на децата със специални образователни потребности, така  и учителите в училищата и детските градини, които работят с децата и учениците на допълнителна подкрепа.

При приобщаващото образование  децата със СОП се обучават в общообразователно училище или детска градина по план, съобразен с индивидуалните им възможности. Тенденцията е приобщаващото образование да обхване деца със СОП от най- ранна детска възраст. Особено важна е ранната идентификация на затруднението и оказване на адекватно въздействие за преодоляването му или намаляване на негативните последици от него.

Децата със специални образователни потребности в училищна възраст се оценяват с количествени и качествени оценки. Ако детето се движи по програмите на класа, то се оценява като своите съученици с 3, 4, 5, 6 / количествени оценки /. Ако се обучава с учебната програма за по нисък клас( не покрива държавните образователни стандарти за класа, в който е), ученикът със СОП се оценява спрямо собственото си входно ниво с качествени оценки с буквено изражение –ПИ /постига изискванията/ , СС / справя се/, СЗ /среща затруднения/.  

- ОБЕМ НА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ; При работа с  деца със СОП, общообразователния учител заедно с ресурсния учител трябва да редуцират и адаптират учебното съдържание до степен разбираема от всички ученици. Изискванията към учениците със СОП, могат да бъдат намалени и преформулирани, за да могат те реално да ги покрият.

- ВРЕМЕ; Децата и учениците със СОП се нуждаят от различна времева рамка от останалите ученици, за да изпълнят работните  и ежедневни си задачи и отговорности;

- ПОДПОМАГАНЕ ОТ РЕСУРСЕН УЧИТЕЛ; Децата и ученици със СОП, имат право на ресурсно подпомагане от специалист, който да подкрепя общообразователния учител. Ресурсния учител трябва добре да познава спецификата на основните диагностични категории деца със СОП. Двамата учители трябва да изградят силна връзка на взаимна помощ. Чрез образователни услуги директно насочени и индивидуализирани към учениците със СОП се осигурява максималното им приобщаване в общообразователната среда.

Индивидуалният План за допълнителна подкрепа  включва обучение по предмети, с които детето трудно се справя и не може да постигне държавните образователни стандарти, както и допълнителни корекционни, компенсаторни и рехабилитационни дейности за преодоляване или ограничаване на проблема и формиране на необходими умения – социални, комуникативни, трудови. Родителят присъства на оценяването на детето и може да изрази собствено мнение при изработването на Плана.

  Ако в процеса на работата стане ясно, че детето не може да се справи по даден предмет с обема от знания, заложени в Плана, учебните задачи се преструктурират.

Ресурсният учител подпомага детето в клас и организира индивидуална или групова работа в ресурсния кабинет, адаптира учебния материал в необходимата степен, извършва входяща, междинна и изходяща диагностика на усвоените знания, умения и компетенции, заедно с членовете на училищния /на ДГ/ екип, отчита динамиката на развитие и изпълнение на индивидуалния План за допълнителна подкрепа.

Знанията на учениците задължително се проверяват периодично от ресурсния учител и от учителя по съответния предмет, като последният е задължен да извърши оценяването и да нанесе резултата в съответния документ. В края на учебната година ЕПЛР оценява постиженията на детето и препоръчва как да продължи обучението през следващата година – по План за допълнителна подкрепа с ресурсно подпомагане, или пък детето може да продължи самостоятелно по общообразователен план.

  Допълнителна подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със СОП се предоставя въз основа на извършена оценка на индивидуалните им потребности. Оценката  се извършва от Регионален екип за подкрепа на личностното развитие, съгласно Карта за оценка на индивидуалните потребности на детето или ученика.
  • Съставът на регионалния екип включва ресурсни учители, специални педагози, психолози, логопеди, представител на регионалното управление на образованието и други специалисти при необходимост. Ръководител на екипа е представителят на регионално управление на  образованието Силистра.
  • Заявление за допълнителна подкрепа с ресурсно подпомагане и необходимите документи към него се подават от родителите/ настойниците  до директора на ДГ/ училището, където се обучава детето или ученика.
  • Директорът на ДГ/ училището издава заповед, с която определя Екип за подкрепа на личностното развитие /ЕПЛР/ персонално за  това дете/ ученик.
  • Всеки член на ЕПЛР прави своя оценка-доклад и на заседание на екипа се протоколира единодушно мотивираното  предложение до директора на учебното заведение за необходимостта или не от  допълнителна подкрепа.
  • При установена необходимост, директорът на учебното заведение подготвя заявление до директора на РЦПППО за предоставяне на допълнителна подкрепа за личностно развитие, с копие на документите от родителя и становището на екипа.
  • В 7-дневен срок от получаване на това заявление и приложените документи, директорът на РЦПППО определя  състава на регионалния екип, който на място в съответната детска градина или училище извършва следното:
  1. обсъжда с екипа за подкрепа за личностно развитие на детето или ученика
извършената оценка на образователните потребности на детето или ученика и се запознава с основанията за нейното извършване;
  1. запознава се с документите във връзка с извършената оценка на индивидуалните
потребности на детето или ученика;
  1. провежда събеседване с родителя и извършва наблюдение на детето или ученика със специални образователни потребности в естествената му среда;
  2. отправя препоръки към екипите за подкрепа за личностно развитие във връзка с
допълнителната подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности, в случай че направи предложение за одобряване на предоставянето и.
  1. РЕПЛР изготвя доклад и предлага с доклад до директора на РЦПППО да одобри или да не одобри предоставянето на допълнителната подкрепа на децата и учениците със специални образователни потребности.
  • Директорът на РЦПППО одобрява или не одобрява предложението за предоставяне на допълнителната подкрепа на децата и учениците със специални образователни потребности, за което писмено уведомява директора на детската градина или училището.
 

  1. ПСИХОЛОГЪТ СЪВЕТВА:

Първото правило на общуването с деца е „ На детето се говори отчетливо”. Говорните струни на детето не са напълно развити, така че то често произнася думите неправилно. Въпреки че това е нормално, то не бива да бъде стимулирано, като и вие повтаряте „бебешките” думички. Възрастният трябва да повтори на детето как е правилно да произнесе думите и изразите, така че да изгражда правилни модели на говор и езиково развитие.

  • Същото важи и за стимулирането на правилното езиково развитие. Дори ако детето каже „ Мене отива”, което е напълно нормално за равнището на едно прохождащо дете, вие трябва да изговорите израза правилно и да накарате детето да го повтори, за да подпомогнете езиковото му развитие. Дори да няма значение дали детето ще може да повтори или не онова, което казвате. Важното е, то да го чува системно от вас. Така ще научи правилния начин на изказ, когато научи езика рецептивно.
 
  • Гневът е съставна част на порастването. Няма страшно. Избухванията в ранна възраст са нещо нормално. Ако нещо не се получава така, както едно дете си е представяло, го завладява яд и разочарование и то си излива гнева на предметите около него или в най-лошия случай върху децата край себе си. Как едно момиче или момче ще реагират е по-скоро въпрос не на пол, а на темперамент. Някои хленчат и плачат, други удрят веднага. Просто не могат да овладеят чувствата си. Не могат да изразят гнева си с думи. Най-напред трябва за себе си да сте наясно, дали детето ви не преживява някакъв критичен период от развитието си. Много често зад избухванията на децата се крият доста обикновени причини:
  • нещо е променило нормалния дневен режим – раждането на братче /сестриче, преместване, смърт на близък човек;
  • може в момента родителите да са под голямо напрежение – голяма натовареност, нова работа, предстоящо повишаване;
  • понякога самите деца имат затруднения да свикнат с нова обстановка – в яслата или с детегледачката, или в детската градина. Тогава те се свиват в себе си и трябва отново да се научат да се борят за мястото си в група.
      Който само преглъща, в един момент няма начин да не избухне. Когато не съществува наследствена обремененост, причината за тези проблеми, според психолози, е неефективно възпитание в най- ранна възраст. В тези случаи децата израстват без способността да разбират обществените норми, да се грижат за себе си и да поддържат стабилни отношения с други хора. От това следва, че в повечето случаи родителите или възпитателите са отговорни до голяма степен не само за психическата и социална уравновесеност на децата си в ранна възраст, но и в техния бъдещ живот. Ако това е така, всички деца заслужават родителите им да получат професионална помощ и съвет в отглеждането им, която би била най-лесно осъществима във формата на кратки курсове.  
  • Страхът в ранна детска възраст е естествена проява. Неговите ограничени познания за света често провокират страха му при среща с напълно непознати явления.
 
  • Не крещете! Истеричните родители предизвикват истерия и у децата или изграждат чувство за неувереност в детето, вседствие на което то остава свито и срамежливо. Когато искате да се скарате или да направите забележка, направете го с тих, но строг глас. Надвикването не предава по-голяма тежест на думите ви.
 
  • Възпитайте детето в разбирателство!
 
  • Говорете с детето! Не пренебрегвайте необходимостта на детето ви от разговори и споделяне. Както всички, когато се приберат вечер, искат да споделят деня си с близките си, така и вашето дете чака с нетърпение този момент. Дори и неговите дребни проблеми да изглеждат незначителни във вашите очи, за него те са важни и го притесняват. Изслушайте го, дайте му разумен съвет, помогнете му да разреши проблема си. В тези невинни детски ситуации се възпитава характера му.
 
  • Стимулирайте фантазията на детето си! Когато видите, че детето ви си измисля разни неща, се опитайте да го разграничите кое е реално и кое наужким, но не възпирайте фантазията му. За децата фантазията помага да развиват мисълта си, бъдете винаги заинтересовани от неговите истории и игри.
 
  • Показвайте обичта си! Децата имат огромна нужда от любовта ви и трябва да бъдат уверени в нея. Ако го обграждате с нежност и обич, няма да го разглезите, а ще го научите да цени обичта и уважението, които е редно да се дарят във всяко семейство. Освен това, така ще възпитате уверен човек.
 
  • Дайте възможност на детето да бъде съпричастно! Когато говорим за неврози и нервни заболявания в детска възраст трябва да споменем и самите възрастови кризи. Те представляват периоди, в които психиката е особенно ранима. Установено е, че в някои периоди психичното развитие се ускорява, съпътствано от по-интензивна психична пренастройка на организма и тогава се появяват някои изменения в реактивността на организма, повишава се чувствителността към различни дразнители.
 

  1. ЛОГОПЕДЪТ  СЪВЕТВА ...

  Какво представлява езикът? Езикът е код, чрез който предаваме идеи, чувства, мисли, желания. Четенето, писането, речта са форми на употреба на езика. Децата научават езика и и говора като слушат речта около тях и упражняват това, което чуват.

Как могат родителите да помагат на децата си да се научат да говорят?

Говорете на детето си. Чете му. Окуражете го да говори, но без да изисквате това от него. Направете говоренето забавно за детето.

Как да разбера дали говорното развитие на детето е нормално за съответната възраст?

Съществуват т.нар. „очаквано говорно поведение” за всяка възраст. Така например на 1 годинка детето трябва да използва няколко думи, да следва прости инструкции/”Ела тек”/ и да разбира елементарни въпроси /”Къде са ти обувките?”/. На 2-3 години детето трябва да съставя кратки изречения- от две-три думи и да изпълнява последователни инструкции /”Вземи топката и я постави върху масата!”/. На 3-4 години детето трябва да разменя думи и кратки изречения с майката и близките си. На 5 години детето трябва да използва граматически правилни изречения. На 6-7 години не би трябвало да има трудности със звуко произношението.   Кога е нужно да търсим помощ от професионалист? Не отлагайте! Никога не е рано да се помогне на детето. Ако има някакъв проблем, ранното диагностициране е особено значение. Ако не съществува проблем – поне ще се освободите от безпокойството. В предучилищна възраст е необходима помощ, ако:

  • след 1,5 години детето не образува думи и не имитира звуково;
  • детето не говори на 2,5-3 години;
  • активният речник на дете на 3 години е под 700-500 думи;
  • не се ориентира в посоките ляво-дясно, горе-долу;
  • не познава цветовете;
  • не може да брои в прав и обратен ред до 10;
  • не може самостоятелно да се облича, движенията му са некоординирани
  • не може да произнася правилно, пропуска или заменя звуковете: к-г, т-д, ф-в, с-з-ц, ш-ж-ч, р-л. често нарушеното звукопроизношение повлиява четенето и писането, защото артиколационните грешки се пренасят в писмената реч;
  • детето говори като бебе, често заменя, пропуска звукове и срички, не довършва думите, неправилно ги подрежда в изречението;
  • гласът на детето звучи носово, без за това да има ясно установена причина /хрема, алергия, трета сливица/
  • детето заеква, говори твърде бързо или твърде бавно и трудно общува
  В начална училищна възраст детето има проблеми с:  
  • писането – заменя сходни букви /о-а, ъ-ч, в-д, и др./ заменя сходни звукове / п-б, з-ж, ц-ч, с-з/ пропуска, добавя или размества букви и срички, пише разделно части на една дума, слива съседни думи, не спазва редовете
 
  • четенето – чете бавно /3-10 пъти по-бавно/ чете побуквено, заменя сходни звукове/с-ш, т-д, ц-ч/, заменя сходни букви / п-н-и-з-в/, пропуска и добавя звукове и срички, губи мястото на четене, нарушено е разбирането
 
  • смятането – трудно чете цифрите на числата и разбира математическите знаци и термини, среща трудности при решаване на устни и текстови задачи.
                 

4. НЕВРОТРЕНИНГ

Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование- Силистра, предлага невротренинг за терапевтиране – ЕЕГ Биофийдбек.

Какво е невротренинг?

Невротренингът е метод за терапия със специализирана компютърна техника. Той дава възможност за упражнения, подобряващи ефективността на мозъка и за контрол на физиологичните процеси в нашия организъм.

Ползва се като спомагателна терапия при лечението на неврологични, психични и психиатрични разстройства. Като допълнение към лечението на: тревожни разстройства, депресия, булимия и анорексия, хиперактивност, зависимости и др

За кого е предназначен?

За всеки без ограничения във възрастта и здравословното състояние. Методът е безвреден и не дава отрицателни ефекти.

Невротренингът се използва  успешно  при:

- проблеми в психическо развитие
- аутизъм
- аспергер
- церебрална парализа
- емоционални проблеми
- агресия
- дискалкулия, дислексия
- епилепсии
- заекване
- хиперактивност
- за намаляване на стреса и увеличаване на мотивацията;
- за оптимизиране на личностните ресурси;

Резултатите от изследванията показват, че положителните промени, достигнати в хода на терапията, са по-устойчиви, ако се съчетават с образователни и други подходи.  

Алтернатива е за клиенти, които желаят :

- да подобрят паметта и концентрацията си
- да се справят с безсънието
- да се справят с мигрената
- да контролират сърцебиенето
- да вземат по-добри решения
- да реагират по-бързо

Тренинг и терапия

Благодарение на електродите върху главата на клиента, водещия измерва активността на мозъка. Неговата активност се стимулира от компютърна игра, която клиентът управлява само с мисълта си / без клавиатра или мишка/.

Терапевтът може да мотивира клиента за постигане на все по-добри резултати въз основа на анализ на излъчваната на монитора последователност от мозъчни вълни.

По този начин клиентът “учи” своя мозък да работи при положителни за него честоти. по време на сесиите се създават нови връзки между невроните.

Тренингът се провежда от Грета Михайлова, която притежава лиценз към Българската асоциация по биофийдбек за провеждане на сеанси за невротренинг,  психолог в РЦПППО- Силистра.

Желаещите да ползват невротренинг Биофийдбек, могат да направят предварителни заявки за записване на  телефон:  

Грета Михайлова – 0878509202

   

  1. СПЕЦИАЛИСТЪТ ПО ЗРИТЕЛНИ НАРУШЕНИЯ  ИНФОРМИРА:

      Зрителните функции, които са важни условия за нормално зрение, биват:
  • Зрителна острота: способността на очите да виждат разделено две светещи точки при минимално разстояние между тях.
  • Зрително поле: онази част от пространството, която окото възприема едновременно при фиксиране на дадена точка.
  • Бинокулярно зрение: способност на двете очи да фокусират едновременно един обект и да обединяват възприятията в едно.
  • Акомодация: приспособителен механизъм на зрителния орган, който позволява да се поддържа ясен образ на предметите, намиращи се на различни разстояния от окото.
Зрителни нарушения:
  • Слепота: състояние, при което напълно липсват зрителни усещания или са налице само светлоусещания в незначителна степен. Слепотата се дели на:
- Абсолютна (тотална) слепота. - Частична (парциална) слепота.
  • Слабо виждане: състояние, при което различните степени на недостатъчност на остротата за зрението не позволяват да се възприемат фини детайли от всякакви дистанции, дори с оптична корекция.
  • От голямо значение за обучението на децата със зрителни нарушения е давността на увреждането. Спрямо този показател те се делят на рано ослепели и късно ослепели. Времевата граница се поставя съобразно развитието на речта и натрупването на зрителни представи, съхранени в една или друга степен в зрителните образи на паметта. Колкото по-рано възникнат зрителните нарушения, толкова по-категорично са проявени отклоненията в нервно-психическото развитие.
  ПРИЧИНИ за зрителните нарушения: Зрителните нарушения могат да бъдат вродени или придобити. Делят се още на:
  1. Бързопрогресиращи аномалии на рефракцията (пречупвателната способност на светлината), които могат да доведат до намаление на зрителната острота:
  • Миопия (късогледство)
  • Хиперметропия (далекогледство)
  • Астигматизъм (изкривяване на пречупвателната способност на лещата на окото)
  1. Бавнопрогресиращи:
  • Катаракта (перде на окото): пълно или частично потъмняване на лещата вледствие на избледняване на кристалина в нея. Може да бъде вродена или придобита.
  • Глаукома: повищаване на вътрешноочното налягане. Причините се свързват с генетично заболяване, предавано по рецесивен път.
  • Пигментна дегенерация на ретината: проявява се с кокоша слепота (хемералопия): стесняване на зрителното поле, последвано от унищожаване на периферията, при което остава само централното зрение под формата на т.нар. тръбно зрение с настъпване на слепота.
  • Макулена дегенерация: двустранна дистрофия на макулата (пигментния епител на ретината).
  • Микрофталм: вродено недоразвитие на очната ябълка.
  • Анафталм: раждане без очна ябълка.
  ГРУПИ лица със зрителни нарушения:
  1. Тотално слепи: нямат никаква зрителна острота, никакво усещане за светлина.
  2. Зрително затруднени с перцепция на светлина (светлоусещане).
  • Имат зрителна острота от 0 до 0,01.
  • Различават светлото от тъмното, виждат сянката на ръката, която се движи пред лицето им, усещат сенки и контури на много големи обекти, непосредствено до тях.
  • Нямат цветоразличаване.
  1. Частично виждащи:
  • Имат зрителна острота от 0,01 до 0,04.
  • Имат зрително поле под 20 градуса.
  • Имат много добро цветоразличаване.
  • Могат да се движат и ориентират в позната обстановка, затрудняват се в непозната обстановка.
  • Чувствителни са към блясъка на слънцето, мъгла, дъжд, сняг.
  • Не могат да разпознават физиономии.
  • Могат да четат много големи букви, като ясно написани реклами, имена на вестници, заглавия на статии.
  1. Слабо виждащи:
  • Имат зрителна острота от 0,05 до 0,2-0,3.
  • Имат зрително поле по-малко от 20 градуса.
  • Имат добро цветоразличаване, самостоятелно се движат и ориентират дори и в по-непозната обстановка, но се объркват в големи пространства, като зали, фоайета, площади.
  • Чувствителни са към мрак, дъжд, мъгла, шарена сянка.
  • Могат да разпознават физиономии от близки разстояния, четат обикновен шрифт с модерни оптични средства.
  СПЕЦИФИЧНИ ОСОБЕНОСТИ на лицата със зрителни нарушения:
  • Нарушения при формирането на моторно-двигателната сфера: движенията са неточни, отличават се с известна неловкост, непохватност, несигурност.
  • Възможна е появата на двигателни стереотипи. Наблюдава се неволева стимулация: замахване с пръсти или с ръце пред очите, за да се види движение на светлина и тъмнина, поклащане на тялото, нищо не означаващи движения на ръцете.
  • Затруднява се формирането на пространствените представи, нарушава се пространствената ориентация и мобилност.
  • Настъпват специфични особености при формиране на речта: по-късно развитие на речта, дислалични нарушения, изменения в темпа и силата на гласа, недостатъчно или липсващо използване на неезикови средства за комуникация.
  • Намаляването на количеството на дразнителите снижава устойчивостта на вниманието. От друга страна при продължително въздействие на звукови дразнители бързо настъпва умора и се нарушава концентрацията на вниманието.
  • Специфики на паметта: недостатъчна осмисленост на запомняния материал, индивидуални колебания в обема на паметта, скоростта на запомняне, недостатъчно пълно и забавено възпроизвеждане на материала.
  • „Закона на края”: успешно запомняне на началото и края на дадена вербална информация. Най-ефективно е запомнянето на началото.
  • Затруднено формиране на навици за самообслужване.
  • Наличието на т.нар. шесто чувство се обяснява не като генетично заложено, а като реализиращо се единствено по пътя на компенсацията.
                

  1. МЕТОДИЧЕСКА ПОМОЩ

І. Работни срещи, дискусии, семинари, консултации, практикуми и онлайн презентации, организирани и проведени от Регионален център - Силистра: